...
Очите й се разшириха леко и тя отвърна :
- Малко, но ...
- Добре, ще свършите работа като за начало. Така, всеки ден по обяд ще искам от вас предложение за ресторант и меню. Не искам да се докосвам до местни боклуци. Следобяд не искам да бъда безпокоен с нищо. Работният ви ден не приключва, докато аз кажа изрично, че сте свободна. Нещо повече, ще се нанесете в съседната стая на хотелският ми апартамент; трябва да ви имам на разположение по всяко време на денонощието.
Докато Крейн рецитираше научените наизуст думи изучаваше нейното нежно лице. Очите й бяха тъмни като нейната коса, а кожата беше бяла. А, колко обичаше жени без тен, тя бяха същински бижута в неговата богата колекция. Обичаше да ги отглежда като растения, да ги пои с внимание, докато не успее да ги вкара най-накрая в леглото си. Устните й бяха тънки, леко месести, като горната беше леко издадена някак невинно и това страшно го изкушаваше. Не носеше бижута, нямаше дори часовник, гримът бе лек, но подчертаващ женската й красота. Останалите неща щеше да огледа друг път.
- Е, това е от мен. - завърши той. - Съгласна ли сте с поставените условия?
- Бях наясно с тях, сър. Г-н Уебстър ми съобщи повечето от тях още вчера и ние успяхме да постигнем договорка. Предполагам, че заплащането остава същото?
- Да, както е уговорено.
Крейн стана, пое багажа си и тръгна заедно с нея към изхода от сградата.
- Е, как се казвате, всъщност?
- Ирина. - отвърна простичко тя като не пропусна да оправи косата си.
- Вие сте рускиня. - учуди се Крейн и мислено отбеляза засилващото се влечение към нея.
- Не, българка съм. Защо да съм рускиня?
- Не знам, странно име имате. Звучно е, но за мен съвсем нищичко не означава. - а после тихо допълни, за да го чуе и тя. - Засега.
Навън беше настъпил мрак. Двамата се качиха в черната лимузина и отпрашиха към близкия пет-звезден хотел.
Телефонът на Ирина звънна точно в деветнадесет часа, както беше уговорено.
- Клъвна ли? - попита мрачен глас.
- Клъвна и още как. - отвърна младата жена.
- Сега накъде отивате?
- Наближаваме хотела.
- О.К., знаеш какво да правиш.
Крейн разбра единствено, че тя говори на български език, но не разбра в какво се състоеше разговорът. Нейните крака му бяха много по-интересни от изречените й думи.
* * *
Атанас Андреев затвори телефона и погледна събралите се пред него хора. Всички бяха затаили дъх и очакваха развръзката.
Андреев пое въздух и им каза през усмивка :
- Пипнахме го!
... :)