...
11 ноември 1954 - това бе последната дата срещу, която имаше записани данни. Следваше пауза от почти шестнадесет години, преди да се появи запис от лятото на 1969 г. Интересното бе, че последният и първият запис съвпадаха по получател и сума.
Докато гледаше плочките с празни очи усети, че трябва да звънне на своя адвокат.
- Здрасти, Бърти.
- Хей, Арни. Пристигна ли? Как беше полета?
- Ужасно, но да ти кажа, съдейки по това, което виждат очите ми - не се учудвам въобще.
- Е, хайде, хайде. Недей така. Сигурен съм, че ще намериш и хубави неща.
Крейн обаче смени темата бързо. И без това не беше в България по свое-собствено желание.
- Бърти, искам да те помоля да свършиш нещо.
- Какво е то?
- Нищо незаконно, приятелю, въпреки, че ако беше, щях да потърся първо теб. Нали си ми адвокат.
- Ха-ха, много смешно. - отвърна Бърти и веднага попита отново, какво се изисква от него.
- Искам да провериш едно име - Чарлз Удроу.
- Така, нещо друго?
- Всъщност, да. Трябва да преровиш пресата между септември 1954 и края на 1969 г.
- Цялата преса? - опули се Бъртрам.
- Абсолютно цялата. Не искам само щатската, искам регионалната, националната и така нататък. Ако намериш радио записи и видео материали ще е още по-добре. Искам да те помоля да търсиш връзка между годините и името, което ти дадох.
- Сигурен ли си за това? - попита Бърти.
- Да, но май трябва да тръгвам. Чао от мен засега.
Махаше му жена облечена в бяло. Не, не се бъркаше. Наистина махаше на него. Арнолд обаче не си направи труда да стане. За него, този жест показваше, че е недоволен от отношението, с което са се отнесли към него. А първото впечатление беше много важно за Крейн. Нещо повече - то беше всичко! И който се осмелеше да пропусне този малък нюанс на характера му, си плащаше жестоко.
Жената, която вървеше към него с каменното си изражение, беше млада. Бизнесменът си помисли, че едва ли надвишава 25-26 години. Висока, с тъмна, дълга коса, която контрастираше на подчертано светлото й облекло, тя вървеше като бялата кралица на белите шахматни фигури. Навсякъде пешките се отдръпваха при нейният вид.
Крейн я огледа многозначително зад тъмните си очила с рогови рамки. Видя дължината и формата на краката й, отбеляза мислено изяществото на коленете и тънките глезени и смекчи тона си. Разбира се, перверзното му съзнание веднага се заигра със шахматната теорема, като си помисли поне няколко пъти, какво би направил с бялата кралица тръгнала към своя черен крал.
Дамата застана пред него и го удари в лицето с хубав, изтънчен акцент на перфектен английски.
- Вие трябва да сте Арнолд. Прощавайте за закъснението.
Крейн отбеляза веднага мелодичността на нейния глас, както и леките нотки на несигурност. Вътрешно беше решил, че тази жена ще бъде негова.
- Крейн. г-н Крейн. Ще ви помоля да се обръщате така към мен оттук-насетне.
Тя кимна отривисто с глава, но преди да се опита да каже нещо, той я спря и продължи.
- Налага се да въведем правила, които държа да бъдат спазвани безропотно. Първо, забранявам всякакво закъсняване от този тип. Тъй като не ме познавате, за момента ще ви спестя конското. Второ, винаги носете със себе си лаптоп и бележник - ще са ви нужни постоянно, когато сме заедно. Сутрин ставам в 7:25. Обичам да бъда буден навреме. Кафето трябва да е с аромат на цикория. Обичате ли цикория?
- Обичам аромата на цикорията, но не и кафето. - отвърна тя.
- Това е странно. Както и да е, закуската ми включва два препечени филийки със синьо сирене, малко "Бри", четири резена ементалер, фрико с масленост 45%, както и оригинален маасдам. Чаят трябва да бъде сервиран в девет без петнайсет. Пия цейлонски, не търпя никакви пакетчета, а само корени. Всеки ден в 11 ще има конферентна онлайн връзка с управителния съвет. Можете ли да стенографирате?
... следва ...